Подготвеността на Япония за природни бедствия има корпоративна цена
Пазарът за риба и зеленчуци в Wajima работи съвсем непрекъснато през последните 1000 години: амулет на комерсиална резистентност и украшение на полуостров Noto. Днес улиците лежат в почерняло пространство от пепел и отломки - жертви на голямото земетресение, цунами и пожари, които по този начин грубо вкараха западното крайбрежие на Япония в 2024 г.
Бедствието служи частично като увещание за както Япония, по този начин и външния свят, за какво страната и нейните компании – повече от 30 000 от които са на повече от век – са такива, каквито са. И, което е значимо за вложителите, за посоката, която и двете могат да поемат в този момент.
Тъй като броят на жертвите от земетресението от 1 януари нараства до минимум 73, а цивилни и военни спасители се надпреварват да намерят оживели, Ното изобилства от доказателства на насилието, което природата може неотложно да раздаде на всеки, живеещ на върха на сеизмичния Огнен пръстен. Срутени хълмове; паднали домове; пътища, превърнати в усукани панделки; седеметажна постройка, лежаща бясно встрани. Вездесъщите фрагменти от мобилни телефони, снимали момента на земетресението, илюстрират въпроса, който слагат тези ужасяващи събития: какво бихте създали, в случай че всичко статично и доброкачествено внезапно се трансформира в кинетично и смъртоносно?
За благополучие Япония е институционално, на практика и политически способни да запазят този въпрос в мозъка си дълго откакто хората са се върнали към ежедневните си грижи. Както постоянно се случва, земетресението с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер тества прецизно отбраната на морето, строителните стандарти, проектите за евакуация, спешните системи и други подготовки и откри, че страната е възхитително закоравена посредством тъмно извоюван опит.
Опитът, който е построил това удивително равнището на подготвеност обаче изискваше цена. Япония се концентрира в огромна степен върху отбраната си от свирепостта на природата - по-специално от вида разрушения (земетресения, тайфуни, наводнения), които могат толкоз бързо да отнесат всичко.
Инстинктът за оцеляване, модернизиран от този метод на мислене, приема доста форми, само че водеща измежду тях е еволюцията на японската компания като средство за оцеляване. Големи и дребни компании съществуват, несъмнено, с цел да печелят, само че те служат и като забележими единици на неизменност в един неустойчив свят. Има причина Япония да има повече вековни компании от всяка друга страна (с голяма разлика): дълголетието е самоцел за бизнеса, тъй че оцеляването е първостепенна корпоративна грижа.
През последните десетилетия, императивът за оцеляване е оформил корпоративното взимане на решения, най-очевидно в хилядите регистрирани компании в Япония. Това беше направено по способи, които разочароваха все по-гласовото потомство вложители, които биха предпочели фирмите да слагат цената на акционерите пред всичко останало.
През 70-те и 80-те години на предишния век, възприетата мъдрост в корпоративна Япония беше, че оцеляването е в това да станеш допустимо максимален допустимо най-бързо. Преди това фирмите бяха основали мрежи от кръстосани дялови участия една в друга, с цел да изградят отбрана от евентуални хищници. През 90-те години на предишния век, след колапса на балона в страната, те започнаха дълга епоха на иманярство, вярвайки, че устойчивостта ще нарасне от дълбините на хазната и по-малката взаимозависимост от банките. Отровни хапчета и други неподходящи за акционерите тактики се развиха, с цел да предотвратят заканите за оцеляването, даже когато тези закани бяха леки.
Сега обаче корпоративна Япония навлезе в нов епизод, в който управленията осъзнаха, че оцеляването зависи от доста разнообразни тактики. За мнозина това ще изисква радикална смяна в държанието. Конгломератите от ден на ден одобряват, че би трябвало да бъдат по-малки, и се освобождават от неосновни бизнеси. Вместо гаранция за поддръжка, кръстосаните дялови участия се преглеждат като евентуално рискови източници на отговорности към друга компания и се продават.
Сделки банкери и юристи споделят, че възходящата вълна от вътрешни сливания и придобивания свидетелства за ново самопризнание, че след години на опозиция против консолидацията, това съставлява най-хубавият късмет за дългоденствие на корпорациите. Компаниите, които виждат опасност в самия статут на листвания - с всички рискове от по-строг надзор от страна на акционерите - се впускат в частни изкупувания с поразителна скорост.
В големия некотиран бранш на Япония, където към 2 милиона компании се имат и ръководят от хора на възраст над 70 години, оцеляването е под демографска опасност. Хиляди от тях обмислят продажба на бизнеса си, което би било немислимо преди няколко години.
Сеизмологията на Япония оказа помощ за основаването на бизнес свят, който жадува за неизменност. Съвсем ненадейно фирмите наподобяват по-нестабилни от всеки път във връзка с това по какъв начин ще реализиран това.
